Старобългарски речник
невньнъ 
невньнъ -ꙑ прил същ ньнъ м ἀϑῷος Невинният; този, който няма вина ѡ ꙁдралю беꙁ ѹма .  л того не слѹша. невньна  неⷩпⷷравьдьна (!) не ѹб С 387.8 Изч С Нвб невинен ОА ВА АК НГер ЕтМл БТР АР