Старобългарски речник
невдѣнь 
невдѣнь -ꙗ ср Слепота  абь того трепетъ  невдѣнь обьѧ С 559.27  молтвѫ сътворвъ отьнꙙ отъ н҄хъ невдѣнмъ арꙿхагꙿг҄еломъ. да вьс бꙑвъшї подошꙙ вьслѣдъ го С 32.18—19 Образно. да не подражамъ ждовьска ѫродьства. нъ дѣтьскѹ поꙁавдмъ благодареню ... не ꙁавстьлвꙑхъ невдѣню. нъ хвалꙙштхъ богопоꙁнаню С 340.24 Изч С Гр ἀορασία ἀβλεψία невдѣн Нвб Срв невидимост, невиделица ОА ВА