Старобългарски речник
невдомъ
невдомъ
-ꙑ
прич
прил
Невидим, незрим
како бо вѣдѣѣше къгда ѹмрѣ лаꙁаръ. по невдомѣ слѣ божьства
С
315.12—13
і ста крьстъ многосльнаꙗ сла. стрѣла невдома. бꙑл беꙁвештьно
С
428.6
Изч
С
Гр
ἀόρατος
Нвб
Срв
невидим