Старобългарски речник
невдмо 
невдмо нареч Невидимо, незримо нарещ недѫгъ бѫдѫще. невдмо побѣд. ꙇ попер.  дажд съдраве рабѹ твоемѹ семѹ СЕ 29а 12—13 нꙑнѣ невдмо прѣстоѩтъ. н бесплотьн тво СЕ 84а 18 не токꙿмо нбсънꙑмъ сламъ прт. нъ  самого ба невдмо съ нам бꙑт. вь сь асъ СЕ 95b 8 слꙑ бо нбсънꙑѩ невдмо прѣстоѩтъ намъ. прѣемⷧѭще обѣтоване твое СЕ 87b 13  давъ мѹ комъкан  ꙁнаменавъ го.  свꙙтвъ отде невдмо С 25.15 т съ агг҄еломъ невдмо съпьрѫ сꙙ С 242.8 Изч СЕ С Калка от гр ἀοράτως Нвб невидимо ОА АР