Старобългарски речник
невелкъ 
невелкъ -ꙑ прил невелко творт Омаловажавам, отхвърлям, пренебрегвам  егꙿда тѧ вдтъ мѫжьскꙑ вꙿсе тръпѧща. пакꙑ налагаетъ т ѹнꙑне. много прлежьно. невелкѹ творѧ пощене твое. ѣко боу негодѣ сѫще СЕ 88а 24 Изч СЕ Нвб невелик остар ОА ВА