Старобългарски речник
небꙑть 
небꙑть -ꙗ ср Небитието своеѭ бо волеѭ. отъ небꙑтѣ въ бꙑте сътвор вꙿсѣ СЕ 3b 21 гі бже нашъ. сътворе вꙿсѣ. отъ небꙑтѣ въ бꙑте СЕ 8b 5 веліка ѹбо естъ тваръ нбо отъ небꙑтъѣ въ бꙑтье бмь пріꙁъвана К 9b 34—35 стъ бо богъ на небесехъ. же словомъ свомъ сьтворвꙿ вьсѣьскаꙗ.  прѣмѫдростѭ своѭ. отъ небꙑтꙗ въ бꙑт прѣведꙑ вьсѣьскаꙗ С 535.14—15 Изч СЕ К С Гр τὰ οὐκ ὄντα небꙑт небꙑтъ Нвб небитие остар ОА ВА