Старобългарски речник
небрѣщ
небрѣщ
-небрѣгѫ
-небрѣжеш
несв
1. Нехая, не се грижа за някого, нещо
а наꙇмьнкъ бѣжтъ. ѣко наꙇмьнкъ естъ. ꙇ не брѣжетъ о овьцахъ
З
Йо 10.13
аще л о цркв не брѣжетъ. да бѫдетъ т ꙗко поганъ мꙑтарь
СК
Мт 18.17
о вꙿсемь мрѣ мꙑ небрѣжемъ. не сѫтъ намъ тъьна вдмаа желамꙑѧ надеждꙙ
С
87.25
мѫж вь самомъ цвѣтѣ юност. о жтї небръгъше
С
97.8
бѣсомъ же нестꙑмъ не поклонвѣ сꙙ. н богомъ твомъ слѹжвѣ. о мѫкахъ твохъ небрѣжевѣ
С
181.17
небрѣгѫще
м
мн
οἱ καταφρονοῦντες
Нехаещите; тези, които не се грижат, нехаят
ꙗко клеврѣтъ м стъ ѹмѣтъ говѣт. небрѣгѫшїхъ о кѹмрѣхъ
С
88.9
Занемарявам, захвърлям, оставям без внимание.
тъ насъ. не тъьѭ потрѣбънꙑхъ. нъ ꙁобльнꙑхъ накръмтъ. сце бо рее не небрѣгѫ тебе. н оставьꙗѭ тебе
С
290.18
желѣꙁꙑ же оковат въсѫдѹ. сътворшꙙ тако стоуѹмѹ. небрѣгошꙙ го тако на многꙑ дьн
С
105.1
аште л да небрѣжетъ пшенцꙙ лежат въ жтьнц. да не въсѣтъ отъ н҄еѧ. то оскѫдѣтъ пшенца
С
266.9
2. Пренебрегвам, подценявам
нкогоже бо рабъ не можетъ дьвѣма гдінома работаті ... л едіного дръжіт сѧ. а о дрѹѕѣамъ не брѣщ вььнетъ
А
Мт 6.24
СК.
Срв. СКЛк 16.13
не вьꙁьрѣ на хѹлꙑ н ꙗꙁвꙑ. ждовьска ѹкоренꙗ небрѣже
С
427.8
да не о рабѣ пекѫште сꙙ. госпождꙙ небрѣжемъ
С
494.19
блаженааго давꙑда съгрѣшвъшааго. небрѣгъшааго себе
С
354.24
с ѹбо прѣльстѭ своѭ пъваѭште. небрѣгѫтъ нкогоже. то мъ рекъшемъ
С
269.30
къто ѹже кръщенꙗ небрѣгꙑ благоьстѹетъ
Х
I Аа 8
небрѣгꙑ мѣньꙗ
ὁ ἀκτήμων
Пренебрегващият, презиращият богатството
то мѣнꙗ л въсхотѣ небрѣгꙑ мѣнꙗ. домовъ л штѹждхъ
С
432.24
З
А
СК
С
Х
Гр
οὐ μέλει μοι
καταφρονέω
παρακούω
οὐ προσποιέομαι
ἀφίημι
καταμελέω
παρακρούομαι
παραλογίζομαι
Нвб
небрежа
диал
ВА
Дюв
НГер
Срв
небрегвам
диал
ОА