Старобългарски речник
небесьскъ 
небесьскъ -ꙑ прил 1. Небесен, който се отнася или е свързан с небето въꙁьрте на пⷮцѧ нбскꙑѩ. ѣко не сѣѭтъ н жьнѭтъ. н събраѭтъ вь жтьнцѫ М Мт 6.26 З СК лс ѣꙁвнꙑ мѫтъ. ꙇ птцѧ нбскꙑѩ гнѣꙁда М Мт 8.20 З. Срв.Лк 9.58 М З ꙇ егда сѣаше ово паде пр пѫт ... ꙇ птцѧ небскꙑѩ поꙁобашѧ е М Лк 8.5 З. Срв.Мт 13.4 М З г боже ... ꙁътаѧ ꙁвѣꙁдꙑ небесъскꙑѧ.  пѣсъкъ моръскꙑ С 179.18—19 2. В християнството — който е свързан с извънземния, вечния живот на небето а о дьн томъ  о годнѣ то нктоже не вѣстъ. н анћл нбсц. тъкмо отцъ еднъ М Мт 24.36 З, СК88b 14 ѡ бжіѣ въ істінѫ прѣмѫдрость. небскꙑ крестъ въдрѫжаше сѧ. а ідольскаѣ слѹжъба раꙁорена бꙑваше К 10b 8 вꙿсѭ правъдѫ дѣѭща. по ꙁаповѣдемъ твомъ. ꙇсплън  жтскꙑхъ. ꙇ небскꙑхъ благъ бꙑвъша СЕ 18а 20—21 таково же  онъ сътворлъ. вдѣ небесъскаꙿ ѹдеса. поꙁна стнѫ. прбѣже къ владꙑцѣ С 94.1 посъла бо агꙿг҄ела свого съ вꙑсотъ небесъскꙑхъ съхрант ѭ С 4.23—24 тѣло ѹбо сво на снескѫѭ горѫ прнесъ. а дѹшѫ на небесъскѫѭ С 273.5 гь сленъ  крѣпъкъ  непобѣдмъ въ бранехъ. сь стъ отъвръгъ вꙑ отъ небесъскꙑхъ мѣстъ.  о ꙁем посълавъ С 467.1 раб смъ їс хса га небесъскааго.  невдмааго ба С 99.15 3. Като същ. a) небесьсц м мн a) [οἱ] ἐπουράνιοι Небесните жители въ бѫдѫштее же вьскрѣшень. вьсѣко колѣно поклантъ сꙙ. небесьскꙑхъ  ꙁемьнꙑхъ  прѣсподьн҄їхъ С 484.19 b) небесьскаꙗ ср мн τὰ ἐπουράνια, τὰ ἐν τῷ οὐρανῷ [вар. τὰ ἄνω] Небесните, духовните дела аште ꙁемъна рѣхъ вамъ  не вѣрѹѹте. како аште рекѫ вамъ нбска вѣрѹѹте М Йо 3.12 ѹбьенъ лежітъ хъ. нъ раꙁѹмѣі есо раді  по ъто. да съмірітъ небскаѣ і ꙁемьскаѣ. ꙇ да тѧ дрѹга створітъ аћлмъ К 8b 26 цѣсарьствь [цѣсарьство] небесьско ἡ βασιλεία τῶν οὐρανῶν Небесното царство, раят ходѧще же проповѣдате глще. ѣко прблж сѧ цсрстве нбское М Мт 10.7 З СК ѣко вамъ дано естъ раꙁѹмѣт. танаа цсрствѣ. нбскааго. онѣмъ же не дано естъ М Мт 13.11 З горе вамъ кънкьѩ  фарсѣ. лцемѣр. ѣко ꙁатварѣате цсрстве нбское прѣдъ лвкъ М Мт 23.14 аще не обратте сѧ  бѫдете ѣко дѣт. не мате вьнт въ цсрстве небское М Мт 18.3 ЗI СК ЗП блажені ꙁгънані правъдꙑ раді ѣко тѣхъ естъ цѣсрствіе небское К 3b 13 небесьско црьство прѣжде вѣкъ ѹготов сꙙ С 470.27—28 отьць небеськꙑ ὁ πατὴρ ὁ οὐράνιος, ὁ πατὴρ ὁ ἐν [τοῖς] οὐρανοῖς Господ, Бог–Отец тако  отецъ мо нбскъ сътвортъ вамъ М Мт 18.35 ЗI СК подѣте. отьць бо небесъскꙑ погꙑбъшꙙѧ ждетъ овцꙙ С 470.20 небесьскꙑ цѣсар҄ь ὁ ἐπουράνιος βασιλεύς Господ, Бог ꙁан҄е аште хоштеш мѫт. то твор вол҄ѫ своѭ.  скорѣ къ небесъскѹѹмѹ црѹ посьл҄ мꙙ С 104.20 слꙑ небесьскꙑѩ αἱ οὐράνιαι δυνάμεις, αἱ δυνάμεις τῶν οὐρανῶν, αἱ ἐν οὐρανῷ δυνάμεις В християнството — ангелите, небесното воинство  вьсꙙ небесьскꙑѧ слꙑ веселꙙтъ сꙙ. ѹслаждамꙑ о сꙺпасен обьштааго рода ловѣьскаго С 490.1 во небесьсц στρατιὰ οὐράνιος В християнството — небесното воинство [ангелите], войните на Бога в небесното царство ꙇ вънеꙁаапѫ бꙑстъ съ анћлмъ мъножъство во небскꙑхъ. хвалѧштъ ба  гл(гл)ѭштхъ М Лк 2.13 З СК небесьскꙑѩ двьр ἡ οὐράνιος ϑύρα В християнството — вратите на небесното царство, райските врати вьꙁьмѣте врата. прде бо хс. небесъскꙑѧ двьр пѫть сътворте. въшъдъшѹѹмѹ на ꙁападъскꙑѧ ꙁападꙑ С 465.21—22 М З СК ЗП СЕ К С ЗЛ Гр τοῦ οὐρανοῦ [τῶν] οὐρανῶν οὐράνιος ἐπουράνιος небесъскъ небескъ небеськъ Нвб небески диал ДА