Старобългарски речник

небесьнъ

небесьнъ -ꙑ прил 1. Небесен, който се отнася или е свързан с небето лсі ѣꙁвінꙑ мѫтъ.  пьтцѧ нбсьнъѩ гнѣꙁда. а снъ лъ не матъ кьде главъ подъклоніті А Мт 8.20 СК. Срв.Лк 9.58 А СК ѣко по вꙑсотѣ нбнѣ отъ ꙁемлѩ. утвръділъ (!) естъ гь млостъ своѭ на боѩщхъ сѩ его СП 102.11 вдꙙште бсърꙑ цръкъвънꙑѧ ...  ꙁвѣꙁдꙑ небесънꙑѧ подъ опашьѭ ꙁмноѭ. на ꙁемл҄ѫ вламꙑ С 134.25—26 2. В християнството — който е свързан с извънземния, вечния живот на небето а о дьні томъ.  о годінѣ то нктоже не вѣстъ. ні анћл нбсъні А Мт 24.36, 49d 3—4, СК47b 6, Н братѣ. стаѣ ꙁванѣ нбеснⷪмѹ прѧстънц. раꙁѹмѣте апстла Е 25а 13—14 жвѫі въ помошті въшьнѣго. въ кровѣ ба нбсьнаего въдворітъ сѩ СП 90.1 Срв С 70.19—20 ѹмоленъ бꙑваѩ отъ стꙑѩ брцѧ. ꙇ прснодѣвꙑѩ марѩ. ꙇ вꙿсеѩ нбсънꙑѩ цркве СЕ 93b 6 тѣмьже холюбꙿе. съ любовѭ прꙇм обраꙁъ нбсънааго жтѣ СЕ 86b 15 благословьнъ грꙙдꙑ адова селшта спраꙁнтъ. а небесьна жлшта. многꙑхъ съпасаѭштхъ сꙙ. спльнтъ С 342.4—5 како блаженъ петръ ... же клюꙙ небесьнꙑѧ отъ га прмъ ... го отъвръгъ сꙙ С 526.25 прм муро се ꙗко муро небесъно С 392.9 дьнесь цѣсарь славꙑ на ꙁем пророьскꙑ славмъ стъ.  прꙙстьнкꙑ небесьнѹѹмѹ веселю. ꙁемьнꙑѧ сьтвор С 322.3 наръпамъ сꙙ ѹбо  мꙑ сь н҄м съ горꙑ  небесънааго богатъства С 327.9 3. Като същ. a) небесьн м мн a) οἱ ἐπουράνιοι Небесните жители ꙇ естънааго т ꙁнаменѣ отъвръгъше мѧ. стѹдъна ꙇ мръꙁъка. небсънꙑмъ ꙇ ꙁемънꙑмъ сътворшѧ мѧ СЕ 78 b З а к томѹ прѣклонтъ сꙙ мѹ вьсѣко колѣно небесънꙑхъ  ꙁемьнꙑхъ С 332.8 b) не–бесьнаꙗ ср мн τὰ ἐπουράνια, τὰ οὐράνια, τὰ ἐν τῷ οὐρανῷ Небесните, духовните дела аще ꙁемънаа рѣхомъ вамъ  не вѣрѹете. како. аще рекѫ вамъ небснаа вѣрѹете А Йо 3.12 любовь вꙿсѭ. своѭ. да прѣложмъ къ нбсънꙑмъ. н малꙑ въꙁвратмъ сѧ вьспѧть СЕ 91а 1—2 того дѣлма ꙁакланъ бꙑстъ  пото. да сьмртъ небесьнаꙗ. да  агг҄еломъ тꙙ сътвортъ дрѹга С 422.2 въ небесьнꙑхъ На небесата ѣко тꙑ ес жвꙑ съ оцемь. вь нбсънꙑхъ. прсно ес съ вꙿсѣм на ꙁем. молѧщм сѧ тебѣ СЕ 30b 10 цѣсарьство [цѣсарьствь] небесьно ἡ βασιλεία [τῶν οὐρανῶν] Небесното царство, раят покате сѧ пріблж бо сѧ црство нбсное А Мт 4.17Б подобъно естъ црство нбсное. кѹ сѣавьшѹ доброе сѣмѧ на селѣ своемъ А Мт 13.24 У ѡ бꙑт намъ ревьнтелемъ. добрꙑмъ дѣлесемь. ꙇ полѹт нбсно црство. гю помол СЕ 60а 19 аште не обратте сꙙ  бѫдете акꙑ дѣт. не вьндете вь цѣсарьство небесьно С 340.29—30 днъ даръ желѣѭ вѣньць праведьнꙑ. днѫ славѫ хоштѫ вдѣт.  цѣсареств небесьно С 88.4—5 пон҄еже ѹбо не бѣ како вь цѣсарьствь небесꙿное вьнт раꙁбонкѹ. беꙁъ крьштеньꙗ С 483.14 небесьнꙑ цѣсар҄ь ὁ ἐπουράνιος βασιλεύς Господ, Бог егда раꙁнъствітъ нбснꙑ цръ на неі. оснѣжѩтъ сѩ вь соломѹнѣ СП 67.15 да не бѫдеть мьнѣ пꙿсе неѹкроштенꙑ. отъврѣшт сꙙ ха свого небесьнааго цѣсара С 61.7—8 отьць небесьнꙑ ὁ πατὴρ ὁ οὐράνιος, ὁ πατὴρ [ὁ] ἐξ οὐρανοῦ [вар. ὁ πατὴρ ὁ οὐράνιος] Господ, Бог–Отец вѣстъ бо оць вашь нбснъ. ѣко трѣбѹете сх. всѣхъ А Мт 6.32 вьꙁъпвъ велемь гласомь. сꙑ на распонѣ къ оцю своемѹ нбсънѹмѹ СЕ 43b 2—3 послѹжь оцю своемѹ нбсънѹмѹ. боу вꙿсемогѫщюмѹ. творѧщюмѹ слѫ СЕ 48b 6 во [вон] небесьн στρατιὰ οὐράνιος, ἡ ἐπουράνιος στρατιά В християнството — небесните войни, войниците на Бога в небесното царство  въ неꙁаапѫ бꙑстъ съ анћлмъ. множьство во нбснꙑх. хвалѧштхъ ба.  глѭшть А Лк 2.13 прїм даръ мо ...  съподоб ѧ прмѣст сꙙ къ небесънꙑмъ твомъ.  стнънꙑмъ вономъ С 110.7—8 небесьно воньство ἡ ἐπουράνιος στρατιά В християнството — ангелите, небесното воинство; войните, армията на небесното царство  сь небесьнꙑм вонъствꙑ праꙁдънѹмъ С 439.10 слꙑ небесьнꙑѩ αἰ δυνάμεις τῶν οὐρανῶν В християнството — небесните сили, небесното воинство, ангелите слънце мръкнетъ.  лѹна не дастъ свѣта своего.  ѕвѣꙁдꙑ съпадѫтъ съ нбсе. сілꙑ бо нбснꙑѩ двгнѫтъ сѧ А Мт 24.29 СК слꙑ бо нбсънꙑѩ невдмо прѣстоѩтъ намъ СЕ 87b 12—13 емѹже аћл  вꙿсѧ слꙑ нбсънꙑѩ двшѧ сѧ СЕ 53а 6 ꙇеръданъ въꙁврат сѧ вьспѧть. вдѣвъ слꙑ нбсънꙑѩ. на ꙁем слѹжѧщѧ т СЕ 3а 9 хлѣбъ небесьнꙑ ἄρτος οὐρανοῦ Според библейския разказ — манна небесна; храна, която Бог давал на евреите при странстването им в пустинята ї одъжді імъ мана ѣсті. ї хлѣбъ небесьнꙑ дастъ імъ хлѣбъ аг҄лъ ѣстъ лкъ СП 77.24 ѡ болѣꙁн небесънѹѹмѹ хлѣбѹ дателю. вѣрѣ свѣште ста. даволѹ осле. а ловѣкѹ ꙁнамен С 313.16 небесьнꙑѩ двьр само мн αἱ οὐράνιαι πύλαι В християнството — вратите на небесното царство, райските врати бъ же стоꙗше  стоѧ млъааше. прѣдъ двьрьм ловѣъскꙑм стоѧ. небесьнꙑхъ двьр владꙑка С 432.15 жꙁнь небесьнаꙗ ἡ ζωὴ αἰώνιος В християнството — вечният живот, задгробният свят а же окаꙿнѣ. ꙗко  небесьнꙑѧ жꙁн погрѣш сꙙ.  н сеѧ же наслад сꙙ С 93.13 небесьнаꙗ тврьдѣль στερέωμα τοῦ οὐρανοῦ Небесната твърд; небосвод, небосклон да бѫдетъ свѣтъ.  бꙑстъ свѣтъ. да бѫдѫтъ ꙁвѣꙁдꙑ по тврьдѣл небесьнѣ.  бꙑшꙙ С 317.17—18 А СК Б Н У Е СП СЕ С Гр τοῦ οὐρανοῦ τῶν οὐρανῶν ἐπουράνιος οὐράνιος τῶν οὐρανι´ων Нвб небесен ОА ВА АК Бот Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА