Старобългарски речник
наѩт 
наѩт -намѫ. намеш св Наема работник, спазаря се с някого да извърши срещу заплащане някаква работа лвкѹ домовтѹ. ꙇже ꙁде кѹпъно ѵтро. наѩтъ дѣлатель вноградѹ своемѹ М Мт 20.1, ЗI А СК нктоже насъ не наѩтъ М Мт 20.7, ЗI А СК Образно. аб вьꙁьп. помꙙн мꙙ господ гда прдеш вь цѣсарьств с. по стнѣ бꙑстъ раꙁбонкъ. днонадесꙙтааго аса дѣлатель. вь сего бо дьне жꙁн спльн дѣло.  аште  на днь асъ наѧтъ бꙑстъ нъ добрѣ сьдѣла С 427.5 Изч М З А СК С Гр μισϑόομαι наѧт Нвб наема НГер ВА АР БТР ЕтМл НТ ДА наемам НГер АР БТР ЕтМл ДА наемнувам НГер наемна НГер Дюв наимам НГер