Старобългарски речник
наѧт
наѧт
-наьнѫ
-наьнеш
св
1. Започна, почна, поставя началото на нещо
ꙇ наенъ от мосѣа отъ вьсѣхъ пророкъ съкаꙁаше ма кънгъ
М
Лк 24.27
З,
А, О. Срв. С478.2,
С478.5
наенъ отъ галлеѩ до сьде
М
Лк 28.5
З
отъпѹштеню грѣховъ въ вьсѣхъ ѩꙁꙑцѣхъ. наенъше отъ ма
М
Лк 24.47
З
наѧтъ вьсе мьножъство ѹенкъ. радѹѭште сѧ
М
Лк 19.37
он же слꙑшавъше схождаахѫ ... наьнъше отъ старецъ до послѣдьнхъ
М
Йо 8.9
З
ꙇ даждь мъ мъꙁдѫ. наенъ отъ послѣдьнхъ до пръвꙑхъ
М
Мт 20.8
ЗI
А
СК
конъⷱ҇ сѩ оⷩ҇ еваⷸ҇стъ. наѧт сѧ маѳе
А
33с 22—23
; конаⷭ҇ лѹⷦ҇ евћлістъ. наѧⷮ҇ сѧ марко
А
74с 4
по сеⷨ҇ наьнѫⷮ҇. ант҇
СЕ
83b 14
тꙑ наꙙлъ с дѣло. ненавдмо отъ богъ самодръжецъ
С
152.22
наѧть же (бꙑсть) градь с(ь) (б)(т)ола мца октовра в к҃. коньѣ же сѧ мца ...
В
2.
В
съчет. с друг глагол в инфинитив показва начало на действието, означено с инфинитива — почна, започна
наѧтъ же къ людемь глт пртъѫ сѭ
М
Лк 20.9
З
наѧтъ глат къ ѹенкомъ свомъ
М
Лк 12.1
З
сь лвкъ наѧтъ ꙁъдат
М
Лк 14.30
З
ꙇ наѧ сѧ веселт сѧ
М
Лк 15.24
З
А
СК
наѧтъ глат къ стоѩштмъ
М
Мк 14.69
З
наѧтъ сⷭ҇ъ проповѣдат
М
Мт 4.17
З
А
СК
Б
тогда наѧтъ ротт сѧ клѧт сѧ
М
Мт 26.74
З,
А, СК. Срв.Мк 14.71
М
З
оба сна ꙁеведеова. наѧтъ скръбѣт тѫжт
М
Мт 26.37
З,
А. Срв.Мк 14.19
М
З
ꙇ наьнетъ бт клеврѣтꙑ своѩ
М
Мт 24.49
З,
А, СК. Срв.Лк 12.45
М
З
въꙁаалкашѧ сѧ. наѧ сѧ въстръгат класꙑ ѣст
М
Мт 12.1
З
прблжаѭште же сѧ емѹ абье. къ нꙁъхожденью горѣ елеоньсцѣ. ѹѧтъ (погр. вм. наѧтъ, Ягич, с. 123, бел. под линия) радѹѭште сѧ хвалт ба
З
Лк 19.37
наꙙ снопꙑ вꙙꙁат
С
41.1
вь гнѣвѣ сꙑ наꙙ глаголат
С
45.22
наꙙшꙙ же ꙁмве глаголат ловѣьскꙑ гласꙑ
С
229.23—24
наꙙ ноꙁдрьм ѹстꙑ глат хѹлꙑ
С
554.1
За време — започна.
дьнь же наѧтъ прѣкланѣт сѧ
М
Лк 9.12
З
3. Като спомагателен глагол — в състава на съчетания за изразяване на бъдещи действия
тогда наьнете глат. ѣсмь прѣдъ тобоѭ пхомъ
М
Лк 13.26
З
А
СК
тогда наънѫтъ глат горамъ падѣте на нꙑ. і хлъмомъ покрꙑте нꙑ
М
Лк 23.30
З
тогда наьнеш съ стѹдомъ послѣдьнее мѣсто дръжат
М
Лк 14.9
З
А
СК
л едного дрьжтъ сѧ. а о дрѹѕѣмь не родт наьнетъ
М
Лк 16.13
А.
Срв. ММт 6.24
сам с прѣдадтъ. ненавдѣт сѧ наънѫтъ
СК
Мт 24.10
ꙇ ꙁвѣꙁдꙑ наънѫтъ падат съ нбсе
М
Мк 13.25 З
бомъ сꙙ еда въскорѣ наьнѫ(тъ) скат тебе
С
16.8
нъ да како въскръсъшѹ мѹ мьнѣт наънѫтꙿ
С
314.3
наѧт
сѧ
М
З
А
СК
Б
О
Е
СП
СЕ
К
С
ЗЛ
В
Гр
ἄρχομαι
ἐπιχειρέω
ἐπιμένω
χράομαι
προστίϑεμαι
ἀπαρχὴν ποιέομαι
μέλλω
ἐπιβάλλω ἐπιλαμβάνω
наꙙт
Нвб
начена
ОА
ВА
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА
Срв
начевам