Старобългарски речник
наѧльнъ 
наѧльнъ -ꙑ прил Главен, преден въ днъ ѹбо отъ дьн. ꙁѣло лютѣ бѣсꙙштъ сꙙ юноша ... въꙁьрѣвъ же велкꙑ антон на юношѫ. глагола нѣстъ се мо дѣло. о семъ бо нѹ бѣсовьстѣѣмь наꙙльнѣѣмь. нѣсмъ сѧ ште съподоблъ благодѣт нъ сꙑ даръ. паула стъ прѣпростааго С 171.22—23 тае ѹдвъше сꙙ вьс ... ꙗко новоꙗввъша сꙙ нѣкого мѡсеꙗ. на старѣшнъство братѧ въꙁведошꙙ. на наꙙлъно свѣтло свѣштѫ С 277.7—8 Изч С Гр ἀρχικός наꙙлънъ Нвб начален ОА ВА НГер ЕтМл БТР АР