Старобългарски речник
наѧльнкъ 
наѧльнкъ -а м Лице, което възглавява нещо; началник, вожд, предводител ꙁаклнаѭ тѧ ... хѹльнꙑ наѧльне. ѡⷮвръженꙑ. ꙇ самодѣльне лѫкавꙑ СЕ 51b 26 ꙁълꙑ наѧльнкъ ἀρχέκακος Демон, причинител на нещастия ꙁаклнаѭ тѧ ꙁълꙑ наѧльне ... ꙇ самодѣльне лѫкавꙑ СЕ 51b 25—26 Изч СЕ Гр ἀρχηγός Нвб начелник остар ВА началник ОА АК Дюв ЕтМл БТР АР начялник НГер