Старобългарски речник
наѧло 
наѧло -а ср Начало на нещо вьсѣ же с наѧло болѣꙁн М Мт 24.8 ЗI, А, СК. Срв. Мк 13.9 М З отъ наѧла съꙁданю мѫжа  женѫ сътворлъ ѣ естъ бъ М Мк 10.6 З отъ наѧла ꙁъданю. еже съꙁъда бъ М Мк 13.19 З нъ самъ сꙑ наѧло всемѹ. мѣѩ вꙿ себѣ слово събеꙁнаѧльно СЕ 67а 6 отътѫдѹ ꙗкоже наꙙлꙋ (вм. наꙙло, Север., с. 521, бел. под линия) нѣкомѹ данѹ бѣсѹ прложт ...  въторо. прнѹждаатъ ꙁълѹ С 521.19 Първопричина, основа, същност. наѩло словесъ твоїхъ їстїна СП 118.160 не срамьꙗтъ сꙙ распꙙта нарꙙ. се бо наꙙло благꙑнꙗмъ въста С 445.15 дꙗволъ. насѣваатъ мѹ отъааньꙗ помꙑслꙑ. то наꙙло ꙁьло на ловѣьскъ родъ С 523.18 ко л наꙙло сповѣданю обраштѫ ... л кꙑмъ ѹпованмъ дръꙁнѫ С 528.2—3 отъ наѧла вьсего мра, отъ наѧла мрѹ ἀπ᾿ ἀρχῆς κόσμου, ἀπὸ καταβολῆς κόσμου От създаването [сътворението] на света отъ наѧла въсего мра до селѣ М Мт 24.21 З, А, СК. Срв.С 123.19 въ наѧло ἐν ἀρχῇ Отначало, в началото прільплї ѩꙁкъ мої ... ѣште не помѩнѫ тебе. ѣште не пръвѣе ѹненїмь їлма. ѣко въ наѩло веселѣ моего СП 136.6 въ наꙙло сътвор богъ небо  ꙁемьѭ С 8.24 въ наꙙло бѣ слово.  слово бѣ отъ ба С 10.14 сї бѣ въ наꙙло отъ ба С 10.16 беꙁъ наѧла ἄναρχος Безначален, който няма начало, който винаги е съществувал днѣмъ поклоненмъ слѹжмъ. дно трьм сьставьн божьство. беꙁ наꙙла. бе сътворенꙗ С 327.27 М З А СК СП СЕ С Гр ἀρχή κεφάλαιον наѩло наꙙло Нвб начало ОА ВА АК Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА