Старобългарски речник
нарьтат 
нарьтат -нарьтаѭ -нарьташ несв св 1. Нарисувам, изобразявам деже ангелъ стоꙗше. ꙁнамень наръта крьстьно С 567.30 сце  хс сътвор на то трапеꙁѣ  обраꙁьнѫѭ пасхѫ нарьта.  стньнѫѭ прлож С 418.4 добльства побраньскаꙗ многашꙿд бо словопсател҄е  шаропсател҄е нарьтаѭтꙿ С 83.9 2. Написвам, изписвам [букви, писмена] наьнъ же отъ мосеа. дрѹга бжꙗго връха пророкъ. прьвѹѹмѹ нарьтавьшѹ псмꙙ. спрьва сътворлъ бъ небо  ꙁемьѭ С 478.6 Изч С Гр ὑπογράφω διασημαίνω нарътат Нвб начрьтавам, начрьтая НГер начертая ОА ВА АР БТР ЕтМл начертавам ЕтМл