Старобългарски речник
нанат 
нанат -нанаѭ -нанаш несв 1. Поставям началото на нещо, започвам глаⷭ҇. а҃. ꙁде нанает сѧ свѣмⷮь. д҃. рѧⷣ А 68b гласовомь нанает сѧ. е҃. рѧⷣ А 68b потоⷨ҇ прѣкръсⷮ҇ поⷫ҇ водѫ в҃. пръстомъ. ꙇ нанаетъ пакꙑ поⷫ҇ прологоⷭ҇ вельм СЕ 5а 12 хотѧ ѣвіті своѫ сілѫ ... да бѫ прѣсталі. отъ ꙁълобꙑ своеѩ ... ѣко невъꙁможънаѣ наінаѭтъ К 5а 15—16 Срв. К5а 27 мошть своѭ отъкрꙑхъ покаꙁахъ. ꙗко немоштьна нанате дѣлеса С 413.22 два реа ... да обѣ пастѣ въкѹпѣ бѫдете ова прѣстаѭшт а хрстосовънаа нанаѭшт. двѣ жрьтвѣ въ тъ вееръ даꙗшете сꙙ С 450.18 Срв. К13b 10 Организирам. не нанат отъселі тацѣхъ татьбнъ. н прѣбꙑват о несꙑтост С 42.12 2. За време — започвам, настъпвам къ мꙙ г҃ со҃у ха҃ крьст сꙙ вь нь. не отъ паула нъ своѭ вѣроѭ. не въ водѣ. нъ въ сво крьв.  тако дьн нанаѭштѹ. днае дꙑхаѭште огню прѣдан бꙑшꙙ.  останьц огньні. вь рѣкѫ вьсꙑпан бꙑшꙙ С 94.12 3. В съчет. с друг глагол в инфинитив означава начало на действието, означено с инфинитива — започвам не нанате гла҃т вь себѣ М Лк 3.8 З А СК нанаѭштемъ же смъ бꙑват. въсклонте сѧ  въꙁдвгнѣте гла(въ)вꙑ вашѧ М Лк 21.28 З  нанаѧ рѫкама свома хватат го С 554.9  по ꙁаповѣдемь съпасовомъ жт нанаѭштмъ С 513.17—18 ꙇ ѹкорент сѧ вь нхъ нанаетъ. тьлтель дш҃ъ СЕ 91b 23—24 нанат сѧ М З А СЕ К С Гр ἄρχομαι ἐνάρχομαι ἐπιχειρέω ϑέλω χράομαι δοκέω наінат Нвб Срв начинам остар диал ВА Дюв НГер ЕтМл БТР