Старобългарски речник
нашъ 
нашъ -наша -наше местоим притеж 1. Наш, който принадлежи на нас камень ... съ бꙑстъ въ главѫ ѫгълѫ. отъ ба бꙑстъ с  естъ двъна въ ою нашею М Мт 21.42 ЗI, А, СК. Срв. Мк 12.11 М, З; СП117.23 дадте намъ отъ олѣа вашего. ѣко свѣтльнц наш ѹгасаѭтъ М Мт 25.8 З, А, СК. Срв. С373.7 прахъ прльпъші ... въ ногахъ нашхъ З Лк 10.11А і дѣла рѫкъ нашіхъ ісправі СП 89.17 мокрꙑ бꙑшꙙ ногꙑ нашꙙ С 77.24 Срв. СП67.23  вьрхь нашеꙙ пьлт вьꙁде хь МЛ А4 Който е в родствени отношения с нас. кръвъ его на насъ  на ѧдѣхъ нашхъ М Мт 27.25 З А СК Който принадлежи на страната или народа, от чието име говорят лицата. прдѫтъ рмлѣне. ꙇ въꙁъмѫтъ  мѣсто  ѩꙁкъ нашъ М Йо 11.48  ꙁемлѣ наша дастъ плодъ своі СП 84.13 2. Който се отнася до нас, има пряка връзка с нас отъпо(у)ст намъ длъгꙑ нашꙙ. ѣко  мꙑ отъпѹштаемъ длъжънкомъ нашмъ М Мт 6.12 З А СК лаꙁаръ дрѹгъ нашъ ѹсъпе М Йо 11.11 З, А, СК. Срв. НI Вб 2—3 С306.13 С313.26 С314.9 С488.1 положлъ нꙑ есі поношень сѫсѣдомъ нашімъ СП 43.14 Срв. СП79.7 Което се върши или изтърпява от нас. не по беꙁаконъемъ нашімъ. сътворілъ естъ намъ. ні по грѣхомъ нашімъ вьꙁдастъ намъ СП 102.10 гі бже нашъ. прм ѹмаленѫѭ нашѭ слѹжъбѫ СС IIа 3 бже ... слѹжъбѫ ... еже т бѣхомъ длъжън сътворт. сътворхомъ ꙁа немощь нашѭ  ꙁа ѹмъножене грѣхъ нашхъ СС IIа 6,7 ꙁбав нꙑ отъ напасте наш СЕ 98а 16 не прѣꙁьр ... не тъштꙙ отъпѹст нашхъ трꙋдъ С 513.4 Който е присъщ, свойствен на нас. мѫдростѭ нашѭ ꙁобрꙙштемъ стін(ѫ) С 265.30 пльꙁъкъ нашъ ѹмъ. вратка наша мꙑслъ С 400.4 Който ни ръководи, комутосе подчиняваме и когото почитаме. тако ѹбо молте вꙑ сѧ. ѡтье нашъ же с на нбсхъ да свт сѧ мѧ твое М Мт 6.9 З, А, СК. Срв.Лк 11.2 М, З; Срв. ССIb 18 како  прѣдашѧ архере  кьнѧѕ наш на осѫждене съмрът М Лк 24.20 З А стааго оца наⷲ҇ кѵрла флософа А 142b 12 прⷣнааⷢ҇ оца наⷲ҇го. меѳѡодіа. архпа вꙑшнѧѩ моравъ. браⷮ҇ прⷣго кѵрло флософа А 145b 21 стаго стлѣ оца наⷲ҇г клмента епска велскаго А 151а 3 ѹсьпене прстꙑѩ влдцѧ нашеѩ бцѧ А 152а 13 мѣⷰ҇. к҃е҃. стомѹ оцѹ нашемѹ клменътѹ У IIа 11—12 бъ же цръ нашъ прѣжде вѣкъ съдѣла спсене посрѣдѣ ꙁемѧ Е 32а 8 Срв. Е33а 6 СП73.12 прідѣте въꙁдрадѹімъ сѩ гю. въсклікнѣмъ боу спѹ нашемѹ СП 94.1 гі бже нашъ. прм ѹмаленѫѭ ... слѹжъбѫ СС IIа 2 о насъ же цръствѹѭштѹ господѹ нашемꙋ іс хрстосѹ С 142.16 глаголашꙙ ма вльсв. ꙁаклнамъ ва. о непобѣдмѣмъ нашемъ цр савор С 257. 11 стааго оца нашего іѡана ꙁлатоѹстааго С 303.1 боу же наⷲ҇мѹ слаⷡ҇ нꙿнѣ Р II 2а 15 3. Вместо възвратно местоимение свой бже ѹшіма наші (погр. вм. нашіма, Север., с. 56, бел. под линия) ѹслꙑшахомъ СП 43.2 ї аще въꙁдѣхомъ рѫкꙑ нашѩ къ боу (тѹ)ждемѹ СП 43.21 на рѣцѣ вавілоньсцѣ ... на врьбі по срѣдѣ еѩ обѣсіхомъ органꙑ нашѧ К 7а 32 Срв. СП136.2 кꙿ тебѣ вьꙁведохомъ о наш С 75.16—17 Срв. СП122.1 М З А СК Н У Е СП СС СЕ К С Р МЛ В Гр ἡμῶν ἡμέτερος Нвб наш, наша, наше ОА ВА Дюв АК НГер ЕтМл БТР АР ДА