Старобългарски речник
нахоровъ
нахоровъ
прил
притеж
ЛИ
Нахоров, на Нахор — син на Серух и баща на Тара [Бит 11.22—25, 1 Пар 1.26], един от прадедите на Христос
снъ сꙑ ... ꙇѣкѡвовъ. ꙇсаковъ. авраамовъ. тарань. нахоровъ
М
Лк 3.34,
Изч
М
З
Гр
τοῦ Ναχώρ
От
евр
Nāḥor
ЛИ