Старобългарски речник
наѹтеовъ 
наѹтеовъ прил притеж ЛИ Навутеев, на Навутей — собственик на лозе край столицата Израил, което израилският цар Ахав [869—850 г.] искал да обсеби за разширение на двореца си [3 Цар 21 и сл., 4 Цар 9.25—26] гда еꙁавель вноградъ науѳеѡвꙿ отꙙт хотѣ. многꙑ кнгꙑ пса  сладъко послѹшаасте С 403.11 Изч С Гр τοῦ Ναβουϑέ От евр ЛИ Nābōt науѳеѡвꙿ