Старобългарски речник
наѹмъ 
наѹмъ -а м ЛИ Наум — седмият от 12–те малки пророци, живял вероятно между 633 г. пр. н.е. [завладяването на Тива, срв. Наум 3.8] и 612 г. пр. н.е. [опустошаването на Ниневия, срв. Наум 2.7—9]. Пр. на 1 декември мѣⷰ҇. декѧбрѣ. а҃. днъ. ста прⷪка. наѹⷨ У IIа 16 мцⷺ҇а деⷦ҇ а҃ стааⷢ҇ пррка наѹма А 127b 16 Изч А У Гр Ναούμ От евр naḥ̄ um ’утеха’ Нвб Наум ЛИ Дюв НГер СтИл, РЛФИ Срв Св. Наум МИ ВП,ТО