Старобългарски речник
наѹмовъ
наѹмовъ
прил
притеж
ЛИ
Наумов, на Наум — един от прадедите на Христос
снъ сꙑ ... маттатевъ. амосовъ. наѹмовъ. есл(м)овъ
М
Лк 3.25,
Изч
М
З
Гр
τοῦ Ναούμ
Нвб
Наумов
ФИ
СтИл,РЛФИ