Старобългарски речник
натъкат 
натъкат -натъкѫ -натъеш св Натъпча, напълня плътно до горе дате  дастъ сѧ вамъ. мѣрѫ добро натъканѫ  потрѫсънѫ  прѣлѣѭштѫ сѧ М Лк 6.38, Изч М З Гр πιέζω Нвб натъквам ОА НГер АР БТР ЕтМл Дюв НГер ЕтМл НГер Дюв ВА ЕтМл