Старобългарски речник
натанъ 
натанъ -а м ЛИ Натан — старозаветен пророк, съветник на цар Давид и възпитател на цар Соломон [2 Цар 12.25]. Пр. в Неделята на праотците пріде въ немѹ натанъ пркъ СП 50.2 прѹст кꙿ немѹ наѳана пророка С 359.22 давъ отъпѹщене грѣховъ ... натаномь пркомь СЕ 75b10 наѳанъ рее С 360.3 С359.27, С361.3 Срв. С360.15, С360.26 ѡ наѳане мъ дръꙁнѫвъ отъвѣштат хоштеш С 360.28 Изч СП СЕ С Гр Ναϑάν От евр nạ̄tān ’дар [божи]’ наѳанъ