Старобългарски речник
насѫщьнъ 
насѫщьнъ -ꙑ прил Насъщен, ежедневен хлѣбъ нашь насѫщънꙑ даждъ намъ дьньс А Мт 6.11 хлѣбъ нашъ насѫштънꙑ да намъ на вьсѣкъ день М Лк 11.3 Изч М А Гр ἐπιούσιος насѫштънъ Нвб насъщен ОА АР БТР ВА НГер НГер