Старобългарски речник
настоꙗт 
настоꙗт -настоѭ -настош несв 1. За време, събитие и под. — настъпвам, наставам, извършвам се в момента егда же соꙁърѣатъ плодъ. абе посълетъ сръпъ. ѣко настотъ жѧтва М Мк 4.29 З 2. Прич. сег. деят. като прил. настоѩ a) παρών Настоящ, който е свързан с днешния, сегашния момент нбснꙑ ... хлѣбе. ꙇстнънаа пще ... настоѩщее наше жте СЕ 16b 14 ꙇ отъ сего мѧ настоѩщааго. ꙇмⷬ҇ѧ. ꙇꙁбав СЕ 37а 17 раꙁѹмѣ же крѣпъко. отъ настоѩщааго дꙿне СЕ 89b 21 b) ἐπιούσιος Насъщен, който е нужен в настоящия момент хлѣбъ нашь настоѩшт ... даждь намъ днесь З Мт 6.11 3. Прич. сег. деят. като същ. настоѩщаꙗ ср мн τά παρόντα Земният живот настоѩщаа потрѣбъномь. съматрѣѩ. ꙇ бѫдѫщаа ѹдобь строѩ СЕ 64а 19 настоѩщꙗ жꙁнь ἡ παρούση ζωή Този свят, земният живот по срѣдѣ настоѩшті жіꙁні. ꙇ грѧдѫшті. сѫді вѣънъ сѣдѧ К 13b 37—38 Срв. С451.11—12 Изч М З СЕ К С Гр παρίσταμαι Нвб Срв настоящ прил