Старобългарски речник

настоꙗнь

настоꙗнь -ꙗ ср Усърдно изпълнение; придържане към норми, догми и под покѹшаѧ сꙙ ослабт отъ настоꙗнꙗ благъѩ вѣрꙑ С 86.28 Изч С Гр τόνος настоꙗн Нвб Срв настояване НГер Дюв АР ВА