Старобългарски речник
настаꙗт 
настаꙗт -настаѭ -насташ несв За време, случка, събитие — наставам, настъпвам мѣсꙙца шестааго в҃ дьнѫ. настаѭшт сѫботѣ велцѣ ... ѧт бꙑшꙙ понꙗ преꙁвутеръ.  савн С 124.21 Изч С Гр ἐνίσταμαι Нвб настаям НГер АР ДА РРОДД наставам ОА НГер БТР ЕтМл Дюв ВА НТ настанвам НГер