Старобългарски речник

насонъ

насонъ -а м ЛИ Насон — вожд на Юдиното племе в пустинята [Чис 1.7,2.3,7.12] и зет на старозаветния първосвещенник Аарон [Изх 6.23,1 Пар 2.10], един от прадедите на Христос амнадавъ же род насона насонъ же род воаꙁа СК Мт 1.4А Изч А. СК Гр Ναασσών От евр Nahšōn нассонъ