Старобългарски речник
наслѣдьствоват 
наслѣдьствоват -наслѣдьствѹѭ -наслѣдьствѹш св несв Наследя, придобия, получа в наследство то сътворь жвотъ вѣънꙑ наслѣдъствѹѭ М Лк 10.25 СК. Срв.Мк 10.17 М;Лк 18.18 М СК не любодѣі бо ні клеветьніці нꙇ обідьлів цсрствіе бжіе наслѣдъствѹѭтъ К 2а 37 въ конць о насладъствѹѭщ (погр. вм. наслѣдъствѹѭщ, Север., с. 4, бел. под линия) псалмъ дадовъ СП 5.1 Изч М СК СП К Гр κληρονομέω наслѣдъствоват насладъствоват Нвб наследствувам книж остар ВА