Старобългарски речник
наслѣдьнкъ 
наслѣдьнкъ -а м Наследник, получилият нещо в наследство дѣлателе же егда ѹꙁьрѣшѧ снъ рѣшѧ нь себѣ. сь естъ наслѣдънкъ прдѣте ѹбмꙑ ꙇ ѹдръжмъ достоѣне его М Мт 21.38 ЗI, А, СК, Б. Срв. Мк 12.7 М, З;Лк 20.14 М З да бѫдетъ съсѫдъ ꙁбъранъ. снъ  наслѣдьнкъ. твоемѹ црсѹ снъ свѣтѹ  дьн СЕ 94а 15 наслѣдьнкъ бѫдетъ црства нбснааго СЕ 74b 3—4 Образно. напослѣдъкъ дн схъ. гла намъ сномъ егоже полож. наслѣднка въсѣмъ. мже сътвор вѣкꙑ Е 6а 10—11 ѣкова оана сна ꙁеведеова. ѣже бѣсте наслѣдьнка смонов М Лк 5.10 егда отвръꙁъно сѧ пѫт. тако въ съмръть родъ скъ въпаде. ꙇ наслѣдьніці бꙑшѧ мѫцѣ К 10а 37 Изч М З А СК Б Е СЕ К Гр κληρονόμος κοινωνός наслѣднкъ наслѣдънкъ Нвб наследник ОА ВА НГер АК НТ ДА АР БТР ЕтМл Дюв