Старобългарски речник
наслаждат сѧ 
наслаждат сѧ -наслаждаѭ сѧ -наслаждаш сѧ несв Наслаждавам се на нещо, изпитвам наслада от нещо съподоб сътѧжавъшагое. неꙁавдьлвомь окомь. наслаждат сѧ отъ него СЕ 15а 17 насꙑшаѩ сѧ бжхъ твохъ танъ. ꙇ наслажаѩ сѧ стꙑѩ твоеѩ трапеꙁꙑ СЕ 22а 23 елко  больш благодѣт наслаждаеш сѧ нꙑнѣ благꙑхъ СЕ 91а 22 вьс наслаждаѭште сꙙ ѹдесъ С 23.24 тъ бо стъ мръ нашъ мѹже съподобмъ сꙙ. наслаждат сꙙ вьсегда С 251.28 ангель ... въꙁмѫштааше водꙑ  же б вьлѣꙁлъ по въꙁмѫштенї водꙑ. наслаждааше сꙙ цѣленьꙗ С 496.12 ьст  славꙑ господьнꙙ наслаждьше сꙙ С 533.29 съ прлежань ...  тьщаньемь нас(ла)жда(.)  сѧ пѣн ... Р I 4.3 Прич. сег. деят. като същ. наслаждаѭште сѧ Онези, които се наслаждават, изпитват наслада достоіно ьсть польꙁѫ імѫтъ. а наслаждаѭштеі сѧ недостоіно К 8а 40 Изч СЕ К С Р Гр ἀπολαύω Нвб наслаждавам се ОА ВА АК Дюв НГер ЕтМл БТР АР