Старобългарски речник
насладт сѧ 
насладт сѧ -наслаждѫ сѧ -насладш сѧ св Насладя се, изпитам наслада, задоволство дша же моѣ въꙁдрадѹеть сѩ о гі насладтъ сѩ о съпасен его СП 34.9 наслад сѩ гю. ї дастъ т прошене срца твоего СП 36.4 кротъцї ... наслѣдѩтъ (погр. вм. насладѩтъ, Север., с. 46) сѩ на множьствѣ мра СП 36.11 вьꙁрадѹѭтъ сѩ прѣдъ бмъ. ї насладѩтъ сѩ вь весельі его СП 67.4 да насладтъ сѩ емѹ бесѣда моѣ СП 103.34 въ пѫт съвѣдѣнеї твоіхъ насладхъ сѩ. ѣко о вьсемь бгствѣ СП 118.14 да юкоже онъ съподоб сѧ. твое благодѣт насладт сѧ СЕ 16b 8—9 тако въꙁможемъ съ дръꙁновеньемь насладіт сѧ. прѣдъстоѩштѧѩ трапеꙁꙑ К 9b 14 вѣьнъѩ насладмъ сꙙ славꙑ С 63.2 насладшꙙ же сꙙ владꙑьска обраꙁа  гласа С 502.16 не глаголахомъ л т прѣжде вдѣхомъ га.  не вѣрова нашмъ гласомъ се т прѣстотъ самꙿ желамꙑ. наслад сꙙ ꙗко прос. насꙑт сꙙ ꙗкоже жꙙждеш С 502.21 отд наслад сꙙ ꙁълобꙑ С 512.16 жена же молтвꙑ насладвъш сꙙ. обрашташе сꙙ въ своꙗ славꙙшт ба С 560.18 вꙿсѣка дша поѭщ с  насладвш сѧ ꙁведетꙿ сѧ вь жꙁнь вѣьнѫѭ Р II 2.12—13 СП СЕ К С Р Гр ἀπολαύω κατατρυφάω ἡδύνομαι τέρπομαι наслѣдт насладіт Вж. при насладт Нвб