Старобългарски речник
наскакат 
наскакат -наскаѫ -наскаеш св Нахвърля се алчно върху нещо, проявя алчност да матъ ѹбо  око ѹставъ  мѣрѫ. да не беꙁ ѹма наскаетъ на вьсе же вдтъ С 497.15 Изч С Гр ἐπιπηδάω Нвб наскачам ОА ВА НТ Бот Дюв НГер ЕтМл РРОДД ДА