Старобългарски речник
наслꙗт 
наслꙗт -наслꙗѭ -наслꙗш несв Угнетявам, потискам, насилвам да не наслꙗм рее бѫдемъ отъ сотонꙑ С 527.5 покаꙁавъ мѹ ꙁѣло отъ подвжънꙑхъ мѹ. наслꙗма отъ дха нестааго С 564.11 отъвьсѫдꙋ беꙁъ вьсѣкоѧ страст сѫште  болѣꙁн ... желаѭште полѹт.  дрѹꙁ же пакꙑ не наслꙗм н отъ коѧ же страст тѣлесьнꙑѧ С 568.28—29 своѭ ꙁавстѭ бѣсꙙ сꙙ наслѣтъ С 519.18 болѣꙁн беспрѣстан мꙋ творꙙ. же сътѫжвъ с отъ наслꙗѭштааго томꙋ бѣса. мѫꙙштааго С 567.8 Прич. сег. страд. като същ. наслꙗмꙑ м ед Оня, който е потискан, подложен на насилие, натиск отъвсѫдѹ събраахѫ сꙙ к немѹ. болѣꙁньн.  врѣдъ мѫшт.  наслꙗм отъ лѫкавааго бѣса С 556.5 наслꙗт сѧ Изч С Гр φϑόνον ἐπαφίημι наслѣт Нвб насилям Дюв НГер ЕтМл БТР АР насилвам ОА ВА АК Дюв НГер АР ДА насилювам, насилувам диал Дюв НГер ЕтМл ДА