Старобългарски речник
насль 
насль -ꙗ ср Насилие, гнет, потисничество посѣт насъ благостѭ твоеѭ. ꙇꙁбав нꙑ отъ насльѣ дѣволѣ СЕ 62b 17 і ꙁбав нъ  се. отъ насльѣ ноплеменьнкъ. і от всего аса. съмрътнааго СЕ 15а 15 насль сътворт βιάζομαι Извърша насилие над някого съблаꙁнвъше сꙙ на пѫт. тъ бо не отъпаде.  насіль сътворішѧ мѹ С 33.1—2 Изч СЕ С Гр δυναστεία καταδυναστεία насіль Нвб насилие ОА НГер Дюв АР БТР ЕтМл ВА АК ЕтМл ЕтМл Дюв ЕтМл