Старобългарски речник
напьсань 
напьсань -ꙗ ср 1. Надпис, заглавие онъ же глꙙ мъ  естъ обраꙁось  напсане М Мт 22.20 А, СК. Срв.Мк 12.16 М З ꙇ бѣ насꙿпанье (!) внꙑ его напꙿсано М Мк 15.26 З СК покажете м пѣнѧѕъ.  матъ обраꙁъ  напсане. отъвѣштавъше рѣшѧ кесаровъ М Лк 20.24 З бѣ же  напсане напсано надъ нмъ кънгам елнъскам  рмъскам. ꙇ еврескам. сь естъ цсръ юдескъ М Лк 23.38 З А СК 2. Писмо, послание посъланъ бꙑстъ гаурлъ. носꙙ адамѹ наѱан въꙁъванꙗ С 244.8 3. Вписване, записване [при преброяване, регистриране] се напсане пръвое бꙑстъ. владѫштю сѵреѭ  кѵрню М Лк 2.2 З А СК о напсан М 76а 7 Срв. З129а 2 ꙗже обꙙ сть ноѕѣ владꙑцѣ хѹ. ꙗже ꙁаглад кроплꙗм слъꙁъ. напсане ꙁълꙑ жꙁн. ѭже помловавъ ост.  ѹштедрвъ омꙑ С 390.17 беꙁ напьсаньꙗ ἀ᾿νεπίγραφος Ненадписан вь конць въ пѣнꙑхъ псалмъ беꙁ напсаньѣ СП 80а 2 Срв.СП 56а 1, СП1а 4, СП1b 15 М З А СК СП С Гр επιγραφή ἀπογραφή ἐπίγραφος ὑπογραφή напсань напсан напсан наѱан напъсанъ наспані апсань Нвб написание книж остар ВА