Старобългарски речник
напрасьнъ 
напрасьнъ -ꙑ прил Който настъпва изведнъж, осъществява се веднага; незабавен не могѫште сътръпѣт. страданьꙗ  болѣꙁн враевьнааго цѣленьꙗ. молꙗахѫ го попрат ѧ  напраснѫ враꙿбѫ полѹаахѫ С 556.26—27 болѣꙁнь же напрасна  люта  неꙁдріема. до самѣхъ ѹдововъ доходꙙшт С 89.20 Изч С Гр δριμύς напраснъ Нвб напрасен НГер ЕтМл БТР РРОДД Дюв ВА