Старобългарски речник
напрасьнъ
напрасьнъ
-ꙑ
прил
Който настъпва изведнъж, осъществява се веднага; незабавен
не могѫште сътръпѣт. страданьꙗ болѣꙁн враевьнааго цѣленьꙗ. молꙗахѫ го попрат ѧ напраснѫ враꙿбѫ полѹаахѫ
С
556.26—27
болѣꙁнь же напрасна люта неꙁдріема. до самѣхъ ѹдововъ доходꙙшт
С
89.20
Изч
С
Гр
δριμύς
напраснъ
Нвб
напрасен
НГер
ЕтМл
БТР
РРОДД
Дюв
ВА