Старобългарски речник

напрасьнвъ

напрасьнвъ -ꙑ прил Необуздан, буен, непокорен гоже коньꙗ люта сѫшта  сверѣпа  напраснва С 565.6 Изч С напраснвъ Нвб Срв напрасен НГер НГер БТР ЕтМл