Старобългарски речник
направлꙗт сѧ
направлꙗт сѧ
-направлꙗѭ сѧ
-направлꙗш сѧ
несв
Държа се, действам по определени правила, норми
сего рад же вьсѣмъ ꙁаповѣдемъ твоїмъ направлѣахъ сѩ. весь пѫть неправьденъ вьꙁненавдѣхъ
СП
118.128
Изч
СП
Гр
κατορϑόομαι
Вж. при
направлꙗт
Нвб