Старобългарски речник
направт 
направт -направлѭ -направш св Насоча в някаква посока, по установеното правило просвѣтт сѣдꙙштѧѩ вь тьмѣ. ꙇ сѣн съмрътьнѣ. направт ногꙑ нашѧ на пѫть мренъ М Лк 1.79 З стопꙑ моѩ направ по словес твоемѹ СП 118.133 беꙁ беꙁаконеньѣ тѣхъї направіхъ СП 58.5 прде їс въꙁскатъ  направтъ ꙁгꙑбъше. а с ꙁгꙑбъшмъ благодѣтелꙗ погѹбт штѫтъ С 402.19 Изч М З СП С Гр κατευϑύνω κατορϑόω σῴζω направіт Нвб направя НГер Дюв ЕтМл НТ ЕтМл