Старобългарски речник
напослѣдъкъ 
напослѣдъкъ нареч В края, накрая, в последно време братѣ. многоъстъне  многораꙁлне. древе главъ бъ оцемъ прокꙑ. наподлѣдъкъ дн схъ. гла намъ сномъ Е 6а 8—9 ꙁаклнаѭ тѧ ... вьпльщьнмь сѧ отъ марѩ дѣвцѧ. на послѣдокъ СЕ 52b 19—20 Изч Е СЕ Гр ἐπ᾿ ἔσχατον ἐπ᾿ ἐσχάτων на послѣдокъ Нвб напоследък ВА НТ ЕтМл АР БТР