Старобългарски речник
напот 
напот -напоѭ -напош св 1. Напоя, дам някому да утоли жаждата си ꙇже бо аште напотъ вꙑ ашѫ водꙑ. въ імѧ ѣко хръстов есте. амнь глѫ вамъ. не погѹбтъ мъꙁдꙑ своеѩ М Мк 9.41 З А тъгда отъвѣштаѭтъ емѹ праведьнц глѭште. г когда тѧ вдѣхомъ алѫща ꙇ натрѹхомъ. л жѧждѫща  напохомъ М Мт 25.37 З А СК въꙁалкахъ бо сѧ  не дасте м ѣст. вьждѧдахъ сѧ  не напосте мене М Мт 25.42 З А СК ѹпѭтъ сѩ отъ обїлїѣ домѹ твоего. ꙇ потокомъ пїштѩ твоеѩ напошї ѩ СП 35.9 і жден іꙁ него всь дхъ жѧдънꙑ. ꙇ всѣкѫ ѩꙁѭ квасънѫѭ. ꙇ дажд емѹ съдраве. напо  істоьнкомь твомь благодѣтьнꙑмь СЕ 43а 4 ддъ рее дашꙙ вь ꙗдь моѭ ꙁльь.  вь жꙙждѫ моѭ напошꙙ мꙙ оцьта.  напонъ глаголааше. есе съконьа сꙙ С 478.20 2. Полея, орося [растение, градина и под.] браꙁдꙑ еѩ напо ѹмьножта еѩ. въ каплѣхъ еѩ. вьꙁвеселтъ сѩ въсьѣѭш СП 64.11 аште л же тъ огн҄ь. стѣн҄ь ѱавꙑ. съ небесе пршъств божꙗ огн. напо же кѫпнѫ. не опал С 250.25 М З А СК СП СЕ С Гр ποτίζω μεϑύσκω ἀρδεύω Нвб напоя ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА