Старобългарски речник
наптѣт 
наптѣт -наптѣѭ -наптѣш св Нахраня, наситя тогда отъвѣщаѭтъ емѹ правьдьнц глѫще. г когда т вдѣхомъ алъѫща  наптѣхомъ. л жждѫща  напоꙇхомъ СК Мт 25.37 Изч СК Гр τρέφω Нвб Срв напитати книж остар ВА