Старобългарски речник
напасть 
напасть - ж 1. Напаст, беда, нещастие ѹмоленъ бꙑваѩ. сътрѧсаѩ  съсѣкаѩ. напастьм  бѣдам облагаѩ. страст наносѧ. недѫгꙑ тепꙑ СЕ 88а 18 ꙁбав нꙑ отъ напасте наш. СЕ 98а 16 он же въ мноꙁѣ пеал бꙑвше.  попекше сѧ о раꙁльнꙑхъ го напастехъ. по слѣ го отѣшшѧ С 524.3  обльгъ пеаль о ного ошьст  о праꙁньствѣ. л о нѣхъ кохъ напастехъ мже отълѫаетъ сѧ отъ братѧ.  дрѹга дрѹгѹ ѹтѣшат оставлен ЗЛ IIа 5—6 2. Изкушение, грях, грехопадение а же на камен. ꙇже егда ѹслꙑшѧтъ съ радостѭ премлѭтъ слово. ꙇ с корене не мѫтъ. ꙇже въ врѣмѧ вѣрѫ емлѭтъ. ꙇ въ врѣмѧ напаст остѫпаѭтъ М Лк 8.13 З А СК бьдте  молте сѧ да не вьндете вь напасть. дхъ бо бьдръ а плътъ немощьна М Мт 26.41 З,А, СК. Срв. Мк 14.38 М З тръпѣню слъпъ б(ъⷭ҇і) ѹподоб(л)ъ сѧ оцемъ прѣподобе. ѡвѹ въ страстехъ. їесфѹ въ напастехъ.  бесплътнꙑхъ жїтю. въ тѣлес сѫ. мл ха ба да спсетъ Е 23а 10—11 ѣко тобоѭ ꙁбавꙑѭ сѩ отъ напастꙇ. ꙇ бѕѣ моемъ прѣлѣꙁѫ стѣнѫ СП 17.30 не съкрꙑ блаженꙑ петръ цѣлъбꙑ покаанꙗ. нъ ананꙗ  сапфра. ꙗже въ толкѫ напасть въпадоста С 362.14 въпадаѭще въ напасть οἱ ἐπηρεαζόμενοι Тези, които се изкушават вельм послѹшаѩ. въпадаѭщхъ въ напасть. ꙇ просвѣще сѣдѧщѧѩ въ тъмѣ. ꙇ сѣн съмрътьнѣ СЕ 63b 19 творт [сътворт] напасть [комѹ] ἐπηρεάζω Причинявам [причиня] нещастие някому аꙁъ же глѭ вамъ. любте врагꙑ вашѧ. благослвте клънѫштѧѩ вꙑ. добро творте ненавдѧштмъ васъ ꙇ молте ꙁа творѧщѧѩ вамъ напаст.  ꙁгонѧщѧѩ вꙑ М Мт 5.44 З А ръцꙇ мꙇ. напасть бо мꙇ створꙇ вельѭ. тъштетѫ мꙇ сътворꙇ. много м ꙇꙁглагола. до главꙑ мꙇ ꙁъло съдѣа К 8b 38—39 бꙑват въ напастьхъ ἐπιβουλεύομαι В беда съм не бо нъ  въ напастехъ бꙑва.  пеальнъ  глагол҄етъ. прскръбьна стъ дѹша моꙗ до сьмрьт С 383.7 М З А СК Е СП СЕ К С Р ЗЛ Гр πειρασμός συμφορά ἐπήρεια ἐπιβουλή περίστασις πειρατήριον ἀνάγκη πτῶμα Нвб напаст ОА ВА АК Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА