Старобългарски речник
нападен҄ь 
нападен҄ь -ꙗ ср Нападение, преследване ѡ ое ꙗвьно м бꙑ. ꙗко нападен нѣко отъ роꙁбонкъ пострадавъ. хоштеш съ стлъпа сьлѣст. длъжънъ сꙑ мьштен маловрѣменьно въспрѧт С 558.8 Изч С нападен Нвб нападение ОА ВА АК Дюв НГер ЕтМл БТР АР