Старобългарски речник
наострт 
наострт -наощрѭ -наострш св Наостря, наточа тꙑ канꙗ братоѹбства бѣлꙑѧ рꙁꙑ съблѣе.  лѫкавьствꙗ ѹбню ножъ наостр.  того ѹбт наѹ.  тѹ аб небогѹ трепетат сътвор С 389.10 Изч С Гр ὁπλίζω Нвб наостря ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР Срв наострювам диал НГер ДА