Старобългарски речник
нанѣмь
нанѣмь
прил
нескл
Който заеква, пелтечи
послѹша ꙗже вдмаа. н л пророкѹ вѣрѹш саї вьпьѭштѹ глаголѫштѹ. ѧꙁꙑц нанѣмь навꙑкнѫтъ глаголат мръ. то л не ѧꙁꙑц нанѣмь стнѫ ꙗсно глаголѫтъ
С
336.23, 25
нѣ л правьденнѣ л съпасаѧ. нѣ л вьсѣлъ на осьлꙙ. н л нанѣмь ѧꙁꙑц свѣтло мръ проповѣдаѭтъ. не прносꙙтъ л мѹ хвалꙑ дѣт
С
337.14
Изч
С
Гр
ψελλίζων
Нвб
Срв
ням
ОА
ВА
АК
БТР
АР