Старобългарски речник
нанест 
нанест -нанесѫ -нанесеш св 1. Наслагам, нанеса аурлꙗнъ же ꙗрѣше сꙙ слꙑшꙙ то вьсе оть н҄еѧ.  повелѣ слѹгамъ огн҄ь нанест по вьсемѹ тѣлѹ ю С 13.25 2. Причиня, предизвикам [болка, пакост, зло, мъка и под.] нъ тхо  свѣтъло покаꙁааше лце сво.  склабꙙ сꙙ ведомъ бѣаше слѹгам. многꙑхъ бо рад мѫкъ ѧже нанесошꙙ на н҄ь С 117.21 боѧ сꙙ. да кол отъ многааго к н҄е попееньꙗ. бесьмрьтьнѫѭ болѣꙁнь нанесетъ. до двою л до тр асъ. тако беꙁ млост лѣвѫѭ рѫкѫ къ огню прдѣѧ трьпѣаше С 516.24—25 толко же мꙋ ꙁъла нанесъшѹ н дꙿного гласа спꙋст. нъ прѣбꙑ тръпꙙ акꙑ номѹ а не самомѹ страждѫштѹ С 153.4 тако достотъ  нанесенѫѫ мѹ бѹрѫ.  отътѫдѣ събꙑвъше сꙙ мѹ велко падень съповѣдат С 520.25 С Гр προσφέρω ἐπιφέρω ἐπάγω προσάγω Нвб нанеса ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА