Старобългарски речник
намѣнт 
намѣнт -намѣнѭ -намѣнш св 1. Назова, нарека да да не бѫдетъ тождеменмь ннаꙗже блаꙁна отлѫ сего отъ ного.  оного отъ доброст намѣн юда рьвнвъ С 410.18 сего же не намѣн отъ ꙁълоб. не бо рее юда прѣдавнкъ С 410.19 2. Спомена, упомена на длъгꙑ дьн два съкѫташꙙ отъбѣгъшїма бѣсован. се же отъ многꙑмъ мало намѣнхомъ. а ꙗже цѣленꙗ въ жт свомъ сътвор С 53.26  отътѫдѹ  пакꙑ несѫтъ на погребен.  томѹ бꙑвъшѹ обноштьнцѫ творшꙙ въ намѣненѣ цръкъв С 208.19 С Гр ὀνομάζω μιμνήσκομαι λογίζομαι παραλογίζομαι προλέγω Нвб наменя диал Дюв НГер ЕтМл